Здравейте! С удоволствие ще разкажа нашата история. Имам кака (днес става на 7г), която сложих на гърне прекалееееено късно - на 6м, след като започна да сяда. Сега вече, с второто ми дете нещата са далеч по-лесни. Започнах от изписването от родилното. От първия ден у дома. Майка ми ми даде тази идея, като потвърди, че с брат ми на времето се е доказал ефекта на ЕБХ. И така започнах.

Първата седмица нямаше никакъв резултат.  Акаше и пишкаше на воля. Аз обаче упорито след сън свалях памперса и вдигах крачетата. До 40ден вече беше спрял да ака в памперса. Всъщност от тогава се е нааквал не повече от три пъти, а вече е на почти 9 месеца.  Лятото вече стигнахме до там, че започваше да промрънква и да се върти, когато му се пишка. Да, никой не ме разбра, всеки ми се смееше, докато един ден в кафето, където сутрин се виждаме с други мами, не се наложи да отида до тоалетната.  Приятелките ми вече знаеха за неговото "подсещане" и докато ме нямаше, виждайки сигнала му, просто са го изпишкали. Тези врели некипели глупости от сорта, че се мъчели децата не ги приемам. Всяка жена знае колко е неприятно всеки месец по 7 дена да носиш превръзка. Ако не смятат, че е необходимо да учим децата да пишкат и акат извън памперса, да си ходят те с превръзки по цял месец

Извинете ме за сравнението, но за мен си е така. С каката имах случай да ми се подсече. С него не ми се е случвало.  Каката махна памперса на 10м.Той на 5 вече беше с ммногократни пелени.